ВЗЍРАНЕ

ВЗЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от взирам и от взирам се. След дълго взиране, намерих само капка кръв, вече доста размита в мокрия край реката сняг. Н. Попфилипов, РЛ, 109. Падна ми се да бъда един от разузнавачите. Пълзяхме по двойки.. Очите ме заболяха от взиране. Кога най-после ще открием патрул? Все си мислех, че сме сгрешили и че само нахалост хабим сили и търпим мъки. Д. Жотев, ПМИ, 119. Той също се приближи досам стъклото на своя прозорец, да я види по-ясно, да вижда всяка черта, всяка промяна по милото лице. Колко

време продължи това взиране през стъклата, през още пустата улица? Д. Талев, ГЧ, 257-258.

Списък на думите по буква