ВЗЛОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗЛОМ, взло̀мът, взло̀ма, мн. (рядко) взло̀мове, след числ. взло̀ма, м. Книж. Разбиване на врата и под., за да се проникне в помещение (обикн. за кражба). В углавното отделение на окръжния съд в град С... се бяха разгледали вече три дела. Дойде ред на четвъртото,.., кражба с взлом. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 22. Миналия ден бе открито, че в кабинета по физика липсва пръскачката за лозе — един от уредите за упражнения. Нямаше никакви признаци за взлом, вратата бе отключена с шперц. Т. Харманджиев, КВ, 274. В Денвер — нов вариант на полицейски скандал. Този път хора в униформа, опирайки се на подкрепата на закона, са извършвали кражби с взлом, ограбвали са магазини и банкови каси. РД, 1961, бр. 318, 3.

— Рус. взлом.