ВЗОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗОР, взо̀рът, взо̀ра, мн. взо̀ри, след числ. взо̀ра, м. Поет. 1. Поглед. Острият му взор пробягна по раззеленелите поля с кипнали от цвят самотни клонести дървета, проследи набраздените коларски пътища и достигна по тях синевината на небето. Ст. Дичев, ЗС I, 463. Впрочем положението на Русия, твърде мътно в тоя момент, твърде безпокоително, отвличаше взора на Александър III от малкото княжество. С. Радев, ССБ I, 317. Преваля пладня. За̀дух страшен. / И всеки дигне взор уплашен, / с ръкав избрише си челото / и дълго гледа към небото. П. К. Яворов, А, 46. Ти помниш ли поне един моряк / не хвърлил жаден взор далече, / там дето в гаснещата вечер / дъхът на тропика се чувства? Н. Вапцаров, Избр. ст, 32.

2. Прен. Само мн. Очи. И му продума [на Ахил] тогава Атина със сините взори. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 13. — Отгде ме познаваш, отче? — отправи той отново трескави взори към мене. П. Спасов, ГЛЗЗ, 63. О девствена бледност, коси позлатени! / И тия води, де луната лъчи — / с два взора горящи, искри отразени. Т. Траянов, ББ, 19.

— Рус. взор.