ВЗРИВАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗРИВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Механизъм, който е част от мина, бомба, ракета и под. и служи за тяхното взривяване, възпламеняване. В предния край на ракетата се завива взривателят за възпламеняването ѝ във въздуха, при удар в обекта или с известно закъснение след удара. Н. Иванов и др., ГО, 5. Всяка авиобомба се състои от следните главни части: тяло, стабилизатор, взривател или запалка, заряд и приспособление за закачване. Н. Иванов и др., ГО, 10.