ВЗРЍВЕН

ВЗРЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свързан с взрив (в 1 и 2 знач.) или с взривяване. Тя [бомбата] бе отвинтена от върха и вътре бе пълна с някакво бяло взривно вещество. Д. Калфов, ПЮН, 15. Той се утеши с мисълта, че решението щеше да дойде изведнъж, ако някой от вагоните, които горяха бавно и които другарите му бяха успели да запалят, съдържаше взривни материали и детонацията му засегнеше бензина. Д. Димов, Т, 584. Непосредствено след взрива, образувалите се газове започват да се разширяват във всички посоки със свръхзвукова скорост. Поражда се така наречената взривна вълна. НТМ, 1961, кн. 9, 29. След няколко минути се чу оглушителен взрив,.. Върна се и взривната група, взехме оръжието и багажа и потеглихме. П. Вежинов, ЗНН, 168-169. Там [на върха на могилата] бяха и аеропланите, и балоните и всички ония взривни, продоволствени и муниционни складове, без които не може и не бива да бъде една модерна армия. Ц. Церковски, Съч. III, 132.

Списък на думите по буква