ВЗЯТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЗЯ̀ТКА ж. Остар. 1. Дребен подкуп, рушвет. Как се назначава персонала?.. Взятки има! Рушвети има! Чудомир, Избр. пр, 32.

2. Отделно вземане при игра на карти; ръка. Играчът, който е сложил най-силната карта, печели "ръката" или "взятката". Той или неговият партньор прибира взятката и я поставя край себе си на масата. П, 1974, бр. 44, 9.

— Рус. взятка.