ВИАДУКТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИАДУ̀КТ м. Архит. Многосводест мост, който служи за прокарване на път над ниска местност или над други съобщителни артерии (ж. п. линии, улици и под.); надлез. Като си припомняше старата история,.. — идеха му на ум величествените мостове, виадуктите. А. Гуляшки, ЗВ, 81-82. Преди често съм се питал кой е строил многобройните мостове и други постройки на султаните от ХVI и ХVII столетие, като напр. заслужаващите учудване виадукти при Видин? П. Делирадев, БГХ, 72.

— От лат. via 'път' + ductus 'прекарване' през фр. viaduc.