ВИБРАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИБРА̀ТО, мн. няма, ср. Муз. 1. Начин на изпълнение при свирене на струнни и духови инструменти и при пеене, характеризиращ се с леко, вълнообразно колебание на тоновата височина, което придава на тона особена окраска.

2. Като нареч. По начин, характеризиращ се с леко, вълнообразно колебание на тоновата височина. В една от картините на "Дяволската воденица" куклата-цигулар така умело свири вибрато на своята цигулка, че мъчно някой би могъл да разколебае малките слушатели, че не куклата, а друг истински цигулар свири. РД, 1958, бр. 7, 2.

— Ит. vibrato.