ВИБРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИБРА̀ЦИЯ, мн. -ии, ж. 1. Физ. Трептене на даден предмет с голяма честота. Генералът седеше в тесния корем на машината и имаше чувството, че моторът е вътре, в самия него, че е в самото му сърце — толкова силна бе вибрацията и трясъкът. Й. Радичков, ГП, 16. Освен това целият ракетен корпус изпада в бясна вибрация: треперят стените, подът, таванът на кабината на космонавта. ВН, 1963, бр. 3664, 4. По засиления рев на двигателите и леката вибрация на корпуса можеше да се разбере, че скоростта се увеличава. К, 1963, кн. 9, 18.

2. Муз. Обикн. мн. Вълнообразно изменение, колебание на височината на звучащия тон. Тя тутакси скочи от стола, покани ме да седна, приятният ѝ алт достигна най-музикалните си вибрации. Никман, СбСт, 354. Няма съмнение,.., че в струнния квартет, с търкането на лъковете, с вибрациите, с извънредната острота на някои от съзвучията му, има известно нервно въздействие, напрегнато, малко трескаво. Б. Йонова и др., Б, 49-50. ● Обр. Не може да се развива литература и въобще култура, без да е налице звучен, богат и "способен" да изрази вибрациите на въображението и тънкостите на мисълта език. Н. Хайтов, П, 47. Тя [поезията] прониква в нас чрез ритъм на заглъхнали стъпки, чрез излъчвания от фантазията на непознати поети,.., чрез душевни вибрации, които не могат да пресекнат. Бл. Димитрова, Лав., 78.

— От лат. vibratio през фр. vibration.