ВИД —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИД¹, видъ̀т, вида̀, мн. вѝдове, след числ. вѝда, м. 1. Начинът, по който изглежда лице или предмет, когато се възприема зрително; външен изглед, външност. Пък и самият му вид привличаше и предразполагаше. Той беше висок, кокалест човек и докато косата и мустаците му бяха бели като сняг, веждите му си оставаха съвсем черни. Й. Йовков, ВАХ, 155. Раковски го знаеше по име и по вид, макар и да не беше намирал повод да го отличи за храбростта му в миналите битки. Ст. Дичев, ЗС I, 213. Те се отдалечиха с бързи крачки, озадачени от думите на непознатия и от странния му вид. М. Грубешлиева, ПП, 111. Той имаше вид на благородник, който веднага би обявил дуел, ако някой се усъмни в честта му. Д. Димов, Т, 525. Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън. Ив. Вазов, Съч. ХV, 22. Напети къщички се угледно белеят / и радват погледа там с охолний си вид. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 85.

2. Обикн. със съгл. опред. Външният облик, изражението на лицето и под. като проява на вътрешното състояние, настроение, чувство и др. Вратата се отвори и влезе един млад изящен турчин, с интелигентен вид. Ив. Вазов, Съч. ХII, 28. Сега Адамов имаше доволния и щастлив вид на собственик, който заобикаля имението си. Й. Йовков, Разк. II, 19. На другия ден Еникий се яви пред братята блед, тъжен и с отчаян вид. Елин Пелин, Съч. IV, 90. Не се мина много време външните врата се отвориха. Дочоолу се спусна да види дали не ще иде желаният гост, но веднага се върна с недоволен вид. Ал. Константинов, Съч. I, 302. Христина отвърна на поздрава му с изненадан вид, като че едва сега го е видяла. Ем. Станев, ИК I и II, 167.

3. Обикн. с несъгл. или съгл. опред. Присъствие, наличие на нещо, възприето със зрението; гледка. Неусетно Еньо се намери на първата своя нива,.. При нейния вид Еньо забрави мъката си и злината му мина. Елин Пелин, Съч. III, 110. Кой би я [тълпата] възпрял да ни стъпче, да ни разкъса на мястото, да ни хвърли през моста в реката, озверена веднъж от миризмата на барута и от вида на окървавените трупове? К. Величков, ПССъч. I, 53. Той усещаше, още отначало, някакво противно чувство при вида на тоя момък. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125. И едно радостно и самодоволно чувство я обзе при вида на това свое имане. Т. Влайков, Съч. II, 119. Всичкото му красноречие и философия изчезнаха като дим пред вида на тая любовна сцена... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 106.

4. Остар. Изглед, гледка, пейзаж. На юг и на запад се вълнуват картините на Люлин планина, на Вискер планина, Граховското поле и Осоговската планина. Пространства безконечни, видове омайни, гледка възхитителна и незабравима. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 8. И ще се научи [Захарий] да рисува хора и гори, и полета, които общо се наричаха и от русите, и от французите пейзажи или видове. Вл. Свинтила, СЗЗ, 253. Те живееха в наета къща, отдето се отваряше прекрасен вид на Родопите. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 15. Тъга ми чудна на сърце навява / видът на рой селца и градове. К. Христов, Избр. ст, 27.

5. Само в съчет. с предл. в и съгл. опред. Състояние, форма на съществуване, проявление на нещо. — Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид... Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 28. В драматическите произведения животът е отразен, така да се каже, в по-сгъстен вид. Т, 1954, кн. 5, 17. Всъщност мисълта на Главния беше много по-сложна и.. Тя съдържаше в кондензиран вид и всичко, което бе станало до днес. А. Наковски, БС, 87. Към среброто и златото, които в чист вид са много меки, за увеличаване на твърдостта им при изготвяне на монети и други предмети всякога приба‑

вят известно количество мед. Хим. IХ кл, 1950, 67.

◊ Във вид на нещо. При посочване на еднаквост, сходство с нещо; подобно на, като. Ивица плочи отиваше от вратнята до къщната врата, около която пъплеха, във вид на венец, по невидими нишки, пълзящи растения. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 77. Реката се разливаше тук като блато, опасващо във вид на сърп подножието на хълма. Ст. Загорчинов, ДП, 57. Давам <си> / дам <си> (придавам <си> / придам <си>) вид. Книж.; Правя (направя) вид; показвам / покажа вид.Остар. Със следв. изр. със съюз че. Старая се да изглеждам по начин, неотговарящ на действителното ми състояние, за да заблудя някого; преструвам се. Марангозов не можа да се сети кой е този "Мирчо", но от учтивост даде вид, че го познава отдавна. СбСт, 85. Нако го изглеждаше отвреме-навреме подозрително, ала новият механик си даваше вид, че не забелязва това. Кр. Велков, СБ, 148. Илийко направи вид, че решава нещо. В същност той едва сдържаше радостта си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 336. Тя показваше вид, че вярва. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 30. Давам / дам вид. Със следв. изр. със съюз че. Показвам чрез външен израз своето отношение, настроение, чувства, желание и под.; давам да се види, да се разбере. Нищо чудно, това бе моята спътница от параходчето. Поздравих, но тя не отговори, нито даде вид, че ме е познала. Б. Райнов, ДВ, 17. Изведнъж Росети даде вид, че се досеща: — Все пак вие вече казахте: той е едно, емиграцията — друго. Ст. Дичев, ЗС I, 409. Един вид. Разг. 1. При уподобяване — за посочване на някакво сходство, приблизителна еднаквост; нещо като, нещо подобно на. — Само ще ми позволите една бележка да ви направя. — Не бележка, а едно мнение, тъй да кажа, един вид съвет... Ив. Вазов, Съч. Х, 25-26. — Да му поприказваш за стопанството... да разбереш какво мисли, не възнамерява ли да подаде заявление... Един вид агитация малко... Ст. Марков, ДБ, 119. 2. Като вмет. израз. За подчертаване на казаното; така да се каже. — Моят клиент лежи сред двора си,.., и със свещеното право на гражданин пази снопите си и купа жито, който е изкарал с кървав пот. Пази мъката си, един вид. Елин Пелин, Съч. I, 196. Изнасям / изнеса на вид. Остар. Показвам нещо, за да се забележи, да направи впечатление. А между сичкото това,.., са червенеят трендафиловите градини и употребляват сичките си усилия да погъделичкат носовете ни, да изнесат на вид своите свръхестествени прелести и да ни покажат своето превъзходство в природата. Л. Каравелов, Съч. VII, 3. На вид. Външно, привидно. На часа един и половина Велчев излезе от гостилницата и се затече при Муткурова.. Муткуров бе също ободрен и изглеждаше да се колебае само на вид. С. Радев, ССБ II, 45. Под вид <на> някого. Остар. С външност на някакъв, като някого. Стражата беше будна, но тя, макар и да съзря отдалеч двамата наши пътници, никак не даде внимание на тях, като ги видя облечени с прости селски дрехи, под вид дървари. Ил. Блъсков, ИС, 73. Почти сяка неделя аз бивах в Шумен, и там под вид на просяк, просях милостиня. В. Друмев, НФ, 28.

ВИД², видъ̀т, вида̀, мн. вѝдове, след числ. вѝда, м. 1. Филос. Понятие, което обхваща по сходство на признаците ред предмети или явления и влиза в състава на друго по-общо понятие — род. // Предмети или явления с еднакви признаци, които се отличават по някои качества или прояви от други, включващи се в същия род; разновидност, тип. В пруста са окачени по стените различен вид пушки. Л. Каравелов, Съч. II, 43. На другия ден стрина Мина ходѝ на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени, от скъпите. Чудомир, Избр. пр, 68. Вършачките и всички други видове машини ще засилят само чифликчиите, а малките земеделци ще се разорят. Й. Йовков, Ж 1945, 152. Той намираше в тоя вид опиянение едно средство да бъде нечувствителен към нравствената болка. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 10-11.

2. Биол. Група растения или животни, които произхождат от общ биологичен род и се отличават по някои свои характерни особености от други групи, принадлежащи към същия род. Милиони растителни и животински видове са се появявали, изменяли и изчезвали, докато животът на нашата планета е добил днешния си облик. К, 1963, кн. 3, 10. На същата нива мама ще посади и фасул. Задържала е тя за семе от няколко вида: и от плоския, и от длъгнестия, и от шаренкия. Т. Влайков, Пр I, 228. И особено обичаше белите рози, от които тук е насадил различни видове. Елин Пелин, Съч. IV, 60. Над върховете се вият разни видове орли. Ив. Вазов, Съч. ХV, 59. Дарвин отхвърля възгледа за неизменяемостта на видовете,.. Според него целият органически свят.. е резултат на развитие, извършвало се в течение на милиони години. Хр. Одисеев, ТН, 11.

3. Езикозн. Граматическа категория, присъща на глагола в славянските езици, с която действието се характеризира откъм неговата цялостност, завършеност. Представките изпълняват двойна служба при образуване на глаголите. От една страна, те внасят нещо ново в техния първоначален смисъл.., а, от друга страна, променят несвършения вид на глаголната основа в свършен. Л. Андрейчин и др., БГ, 131.