ВИДЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍДЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. В който има светлина, в който не е тъмно; светъл, виделив. Стаята ми се видя тясна и недостатъчно видела. Ив. Вазов, Съч. ХV, 20. // През който има светлина и се вижда добре, не е тъмно; светъл, виделив. Потерята нямало да се забави и в тая улица да налети и ако не тука — другаде щяла да го застигне и удари с куршум, благодарение на виделата звездна нощ. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 210. Нощта беше видела, месяцът ся огледоваше в бистрите води на Днепра. Е. Мутева, РБК (превод), 184.

2. Който е осветен и блести; светъл, виделив. Върху виделата повърхност на езерото личеше наистина лодка, която бързо се приближаваше насам. Ст. Загорчинов, ДП, 418.