ВИДЕЛИНА̀

ВИДЕЛИНА̀ ж. Диал. 1. Светлина (в 1 знач.); видело1. Страшно желание се пробуди у него да види по-скоро виделина, дневен зрак. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 24. Вътре беше мрачно. Само през едно малко прозорче, облепено до половината със стар пожълтял вестник, влизаше струйка виделина. Кр. Григоров, ОНУ, 142. Морето беше млечнобяло от утринната виделина. Л. Стоянов, Б, 15. Съмваше вече, виделина нахлуваше на снопчета през решетъчните стъкла, а хора още нямаше. Ст. Даскалов, МЧ, 98. Нощта навън ми се видя черна, ала като станах и надникнах, видях — ето, раждаше се виделината и идеше новият ден. А. Дончев, ВР, 60. ● Обр. С истината и в тъмничния мрак тя [душата] ще пръска виделина в своя друм и без да се двои, ще отдели истината от лъжата, вечното от тленното. М. Смилова, ДСВ, 235-236. Мина засухата.. По смрачените и изпечени лица наново се разля виделина, свитите сърца се разпуснаха и пак закълня надеждата. Кр. Григоров, ОНУ, 149.

2. Осветление от някакъв източник; светлина, видело1. В одаите на къщята, където жените вече припалваха за виделина газеничетата или зехтинените кандилца, изведнъж стана по-светло и от най-светлия ден. Г. Манов, КД, 10. Неиздигнатите фитили на лампите отпущаха мърчелива виделина въз сцената. Ив. Вазов, Съч. IХ, 22. Пешо.. изглеждаше сега, при виделината на свещта, с любопитство своя приятел и другар от детинство. Т. Влайков, РП, 142. Факлите също хвърляха червеникава виделина над главите на скупченото мнозинство. Ст. Загорчинов, ЛСС, 128.

3. Прен. Остар. Просвета, просвещение. Ще са намерват винаги учени людие, които.., ще са мъчат да изнамерват улеснителни пътища за разпространение на виделината, на знанието. Ч, 1875, бр. 7, 290.

Списък на думите по буква