ВЍДЕЛО

ВЍДЕЛО1, мн. няма, ср. Диал. 1. Светлина (в 1 знач.); виделина. Само малкото прозорче, дето е към портата е с джамове и оттам, щото влиза видело, това е светлината в собата. Т. Влайков, Съч. II, 62. Тъмничка [стая], с два прозореца към двора, отдето виделото проникваше през хартиите. Ив. Вазов, Съч. ХII, 152. — Тук [в града] виделото бавно се промъква през плътните завеси. Ст. Даскалов, СД, 202.

2. Осветление от някакъв източник; виделина. На виделото от борината (след агата се намъкна със запалена главня и един от

сеймените,..) Юсуф паша съзря кръвта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 141. А врътни отново. Хее... Май станахме с виделото по-богати от чивиковския изедник. От мелницата си бе пуснал ток у дома — в цяло село само нему светеше. Кр. Григоров, ТГ, 109.

3. С предл. от, до, по, в. Времето, когато е вече или е още светло. От видело до тъмно не подвивах крак от черковни служби и всякаква работа. Ем. Станев, А, 60. Видях го още по видело, като отивах на разходка със Зоица, и го взехме за Борислава. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 61. Дойдоха и късите зимни дни, когато си лягаха във видело, за да не горят газ. М. Грубешлиева, ПП, 36. Той не заспа до видело.

4. С предл. на. Място, където е светло. Майка ѝ беше седнала вече на видело до прозореца, та чистеше боб. Ил. Волен, МДС, 167. Той ще се изтяга край огъня и на топло, и на видело. Т. Влайков, Съч. II, 112. Понеже повечето време се занимавам дома си, погледът ми неволно бяга из едничкия прозорец навън, на вѝделото, и среща все същата жълта стена. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 172.

Изнасям / изнеса (изваждам / извадя) на видело нещо. Остар. Правя нещо известно на всички; изнасям на бял свят. А те наистина подслушаха сякаш неговите тайни мисли,.., и ги изнесоха на видело пред света. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 35. Периодичните издания на разните академически учреждения в Русия, Австрия, Германия и др. — .., изнасят на видело почти всички паметници на тази [старобългарската] литература, придружени с най-сериозни изследвания. Б. Ангелов, ЛС, 157.

ВЍДЕЛО

ВЍДЕЛО2, мн. няма, ср. Диал. 1. Гориво като газ, масло за газена лампа, кандило и под. След обед му предстои да изтрие лампите, да ги напълни с видело и да изчисти и лъсне самовара. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 232. — Невесто, преди да легнеш при мъжа си, изгаси лампата, че тая нощ много видело прахосахме.. Преброих осем лампи и пет кандила. К. Петканов, ДЧ, 286. Не прахосвай виделото, Георге! ... Ако караш все така, както си я почнал, след ден-два няма да остане капчица газ. Г. Русафов, ИТБД, 160.

2. Предмет, който е източник на светлина като светилник, газениче и под. Рангел се прибра в колибата си, запали си виделото и седна да вечеря, с каквото имаше. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 118. Някъде напред, в тъмнината, между гредите и комините светулкаше газениче: там се мярна човек. — Петре? -.. — Не, аз съм! — отвърна Левски,.. — Дай виделото оттатък! Ст. Дичев, ЗС II, 381-382.

ВЍДЕЛО

ВЍДЕЛО3, мн. няма, ср. Обработена телешка кожа за обувки, чанти и под. Ние знаехме за обущата на почтените хора един цвят — черния, па бил той на сафтян, видело, марокин, шевро или лак. Ст. Чилингиров, ХНН, 138.

— От ит. vitello 'теле'.

ВЍДЕЛО

ВЍДЕЛО нареч. Диал. Светло. Когато започна да изгрява месецът, навън ставаше видело и снегът лъщеше. Й. Йовков, ВАХ, 124. — Хайде да се навечеряме, докато е видело... И газта ни се е свършила, няма с какво да си светнем... Г. Караславов, Тат., 40. При това на хармана беше видело — светеха ми звездите, грееше луната: ту кръгла, ту нащърбена, ту извита като сърп и винаги добра и вярна спътница на заспалата земя. К. Калчев, ПНЖ, 52. Когато се събуди за трети път, вече бе видело. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 425.

Списък на думите по буква