ВИДЕЛЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍДЕЛЦЕ¹, мн. няма, ср. Диал. Умал. от видело¹; виделинка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЍДЕЛЦЕ², мн. няма, ср. Диал. Газениче. Помня дядо как, приседнал край прогорялата печка, палеше цигара от пламъчето на виделцето и мълвеше тихичко. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Трябваше да припечелят някой лев, та като се върнат по Димитровден, да донесат по една забрадка на жените, да купят по някое кило сол, газ за "виделцето", и ако остане — за чувал брашно. ВН, 1958, бр. 2082, 4.