ВЍДЕН

ВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се вижда добре, отделя се, забелязва се веднага; забележим. — Ще го погребем до моста, на брега, на видно място. Сл. Македонски, ЕЗС, 184. // Остар. Видим (в 1 знач.). Избитите зъби и счупеното коляно на дяда Коля бяха едни от по-видните му телесни недостатъци, наистина изкуствено спечелени, но сѐ се броят за кусури. М. Георгиев, Избр. разк., 155. И плъпнали навън злочестници в уплаха / по хлъзгавия сняг се мъкнеха едвам, / подслона дирещи към видните сам-там / колиби, пръснати по стръмнината лиха. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 290. Ако не би било свидно, не би било видно. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 17.

2. Който се отличава, изпъква над другите с качествата, достойнствата си, с общественото си положение и под.; изтъкнат, бележит, личен. Баща ми, един от видните първенци в града, .., се ползуваше с известност между турците. К. Величков, ПССъч. I, 5. Освен началниците на областните и околийските служби, на вечерята бяха поканени и по-видните търговци и индустриалци на града. Д. Ангелов, ЖС, 218. Та тя винаги е мечтала нейната снаха да бъде от виден и изтъкнат род, да бъде мома с богата зестра. В. Нешков, Н, 418. При него дохождаха твърде начесто не само някои видни граждани, .., но и мнозина други странни хора. З. Стоянов, ЗБВ I, 90. — Тодоре, Тодор чорбаджи, / язък ти за имането, / че си, бе виден болерин, / ала ти й грозна Грозданка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 64. Виден общественик. Виден лекар. Виден писател.

3. Който се отделя, изпъква над другите, поради значението си, важността си; голям, важен. А баща му взема видно участие, дори застава начело в борбата на еснафите против чорбаджиите. Г. Бакалов, Избр. пр, 137. Благодарение на видната роля на жената в семейството и обществото, еснафите .. осяха България с женски училища наред с мъжете. Ив. Хаджийски, БДНН II, 119. Такива са по-видните европейски периодически списания, такива би трябвало да бъдат и нашите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 244.

ВИДЕН

-ВИДЕН. Втора съставна част на сложни думи със значение: който има вид, форма на нещо, посочено в първата част, напр. кълбовиден, роговиден, сърповиден и др.

Списък на думите по буква