ВИДЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍДЕТ. Остар. и диал. Само с гл. съм в 3 л. ед. Видно е, вижда се. "Г-н подпоручик... тука... ей горе... сърби... елате... огън..." "Сърби ли? Колко?" "Не е видет. Огъня е видет". М. Кремен, Б, 115. Лудо-Младо — Няма да те пусна .. да се порадваме и ний един на друг! Калина — Та тука ли намери сгода — отвред е видет! П. Тодоров, Събр. пр II, 201. Тъй близко видет е [селцето] — на длан. / А няма стигане. К. Христов, ЧБ, 71. Кажи, защо си тъй замислен? / .. / По твоите очи е видет, че сам си плакал ти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 19.