ВИДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍДУВАМ, -аш, несв. (диал.);вѝдя, ‑иш, мин. св. видя̀х и(диал.)видо̀х, пов. виж, вѝжте, прич. мин. св. деят. видя̀л, -а, -о, мн. видѐли, св. и (остар. и диал., понякога разг.) несв., прех. Диал. Виждам. — Кехаи, млади овчаре, / като воз Дунав пасете, / видувахте ли робиня, / дали минува край вазе. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 329. видувам се, видя се страд., възвр. и взаим. видува се, види се безл.

ВЍДУВАМ СЕ несв. (диал.); вѝдя се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. Виждам се. Два са млади залибиле, / и не са се видувале, / виделе са снощи вечер. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 369.