ВИЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от виждам и от виждам се. При виждането на тоя величав паметник на благочестието и вярата на миналите векове аз изпитвам някое вълнение. Ив. Вазов, Съч. XV, 18. За окото съществува разстояние на "най-добро виждане". То е различно за отделните хора и най-често е около 25 см. Д. Лазаров, ОЛЕП, 5. — Винаги идваш за малко... Все бързаш... бързаш... Дано идното ни виждане бъде при по-добри обстоятелства. М. Грубешлиева, ПИУ, 214. Продавам хигиеничен тристаен апартамент. Виждане 10 до 12 часа.

2. Обикн. със съгл. опред. Схващане, отношение на някого (обикн. на художник, творец в дадена област на изкуството) към актуални въпроси, към естетически, философски и др. проблеми. Колкото несъвършени и да са неговите драматургически произведения, те са написани от автор с подчертана творческа индивидуалност, със свое художествено виждане. Н. Лилиев,

СбАСЕП, 427. Той обърна внимание със зрелостта на творческите си виждания и с композиционната си сръчност. ЛФ, 1958, бр. 11, 3. С какво тънко психологическо виждане представя авторът детската привързаност! С, 1952, кн. 11, 190. — Какво лошо има в нейната симпатична слабост да доразвива по свое виждане впечатленията си от хората? Тарас, СГ, 117. Това е неговото виждане по този въпрос. △ Авторово виждане. Поетично виждане.

◊ До <скоро> виждане. Пожелаване за нова среща при сбогуване.