ВИЗАНТЍЕЦ

ВИЗАНТЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. Жител на Византия, държава, създадена в IV в. в източната територия на Римската империя и просъществувала до средата на XV в. Осем дни край бреговете на Тунджа при Одрин се празнува царската сватба с игри и гощавки, каквито отдавна не се помнеха между българи и византийци. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Съединените българо-руски сили настъпили към Цариград. Византийците събрали много войска, съединили се с печенегите и прогонили Светослав от България. Ист. VI кл, 30-31. Българете, като не бяха добре със съседните си народи, а най-паче с византийците,.. бяха принуждени да държат редовна и постоянна войска по пределите на България. Д. Войников, КБИ, 23.

Прен. За лукав, двуличен, хитър и подъл човек. Да се чудиш откъде се вземат .. в живота толкова византийци.Ст. Стратиев, ПП, 39. Защо ме измами? Византиец такъв!

Списък на думите по буква