ВИЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВИЗЍРАМ1, -аш, несв. и св., прех. 1. Книж. Имам предвид, посочвам някого като доказателство, пример във връзка с дадено твърдение. Кенан трепна. — Може би визирате мен? — Не ви познавам! — каза непознатият. — Но това се отнася до всеки, който погазва чуждата свобода. П. Вежинов, ДБ, 281.
2. Спец. Насочвам око или оптически уред към дадена точка за точно определяне, измерване. визирам се страд. Той не се и криеше: беше се издал пред сътрудниците си и те разказваха навсякъде не само кой е авторът на статията, но и кои се визират в нея. М. Кремен, РЯ, 500.
— От нем. visieren.
ВИЗЍРАМ2 , -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Поставям виза на паспорт. Взря с в печатите и след това вдигна лице към пътника: — Защо не ти е визиран паспортът? В. Геновска, СГ, 258.
2. Рядко. Заверявам документи, книжа и под. — А вие за какво чакате? .. За протокола?... — попита го червенокосият. — То отгде знаете вие? — Нали се навъртам постоянно тук? Е? Още ли не е визиран? Д. Калфов, Избр. разк., 118. визирам се страд. При срещата им преди заминаването, когато дойде да го помоли да се визира тескерето му, господин Кадир сам му подхвърли за швейцарските часовници, че би желал да има един от тях. Д. Спространов, С, 177.