ВИКАЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИКА̀ЛО, мн. -а, ср. Околовръстно балконче на минаре, откъдето ходжата приканва на молитва мохамеданите. Джамията е големичка,.. На северната ѝ страна,.., се издига нещо като четвъртита кула от дъски. Това е минарето. Едно малко еркерче се подава навън — викалото. От това място по два пъти на ден,.., се проточва гласът на ходжата. Б. Несторов, СР, 89-90. До късно стояхме в градинката на едно кафене и гледахме високите минарета на Ахмедовата джамия, с пръстени — викала от мраморна дантела. А. Каралийчев, С, 34. Мелодичните гласове на ходжите екнаха от викалата на градските джамии. З. Стоянов, ЗБВ I, 185.