ВЍКАМ

ВЍКАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Издавам, надавам викове; крещя. Дядо Стойко до едно време вика̀, пъшка̀, па занемя. Ив. Вазов, Съч. XXII, 188. Навън тичат, шумят и викат децата. Елин Пелин, Съч. IV, 165. Пазачът продължаваше да вика, но ненадейно млъкна, прекъсна последния си вик. К. Петканов, Х, 71. Сички викаха за помощ, рогове и свирки пищяха на четири страни и няколко пушки са изгърмяха. З. Стоянов, ЗБВ II, 121. Викам до бога. Викам с цяло гърло. Викам като луд. Викам колкото ми глас държи. Викам колкото сили имам . Котката вика "мяу", "мяу".

2. Непрех. и прех. Говоря, казвам нещо с висок глас, за да бъде чуто. Той не говореше, а викаше, като че беше глух или говореше на глухи. Й. Йовков, ЧКГ, 171. Понеже детето не можеше да отвори вратата да влезе, то почна да вика — Дядо, отвори ми, дядо! Елин Пелин, Съч. III, 65. Сюлейман безумний сочи върха пак / и вика: "Търчете! Тамо са раите!" Ив. Вазов, Съч. I, 203. ● Нар.-поет. Виком викам. А веднъж удари, дважди виком вика: / "Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!" П. К. Яворов, Съч. I, 42. Виком викат бързи вестоносци: / — Сбирайте се майстори зидари, / сбирайте се във Одрина града, / да градите мермерна джамия. А. Разцветников, С, 201-202.

3. Непрех. и понякога с предл. по, върху. Изразявам гласно недоволство, възмущение от някого или нещо, говоря някому високо и сърдито; ругая, карам се, хокам. Залиташе и като махаше срещу сина си ръце и го гледаше със страшни очи, викаше: — Ка-а-ак! Ти ще ме учиш! Й. Йовков, ВАХ, 87. — И тебе ти се е завъртяла главата от страх — продължи да вика сърдито игуменката. Ст. Загорчинов, ДП, 173. Вечерта Еньо се напи като никога. Той вика̀, псува̀, чупѝ чаши, гърмя с револвера във въздуха и се заканва страшно на някого. Елин Пелин, Съч. III, 147. Викаха по изполичарите да вършеят по-бързо.., крещяха, биеха с пръчки. Т. Талев, И, 22-23. Млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. / Из градина крещи, вика, / омразната нейна стрика: / — Полудя ли, мар Стояно, / та отиваш толкоз рано? Хр. Ботев, Съч., 1929, 24. // Разг. С предл. против, срещу, (диал.) въз. Негодувам срещу някого или нещо, говоря против някого или нещо. — Я го виж, пресече го един друг, работи, господине, поизпоти се малко, па тогава викай против другите... Ив. Вазов, Съч. VI, 14. Сякога намираше причина да вика ту върху тогоз, ту върху оногоз от близоседите си или приятелите си, и тъй страшно, щото ако се случеше противникът насреща му, той би му изтръгнал гръцмуля иззад гърба. Ил. Блъсков, ПБ, 89. Всичкото село вика въз него. Н. Геров, РБЯ I, 193. Викаха срещу наредбата, но все пак я изпълниха.

4. Прех. Зова някого, обикн. по име, за да се обади, да отговори. Чух, че някой си ме вика от тълпата: "Ламбро! Ламбро!" Св. Миларов, СЦТ, 25. Заптиетата влизаха и излизаха от разните стаи,.., като викаха стоящите в салона повечето пъти по имената на селата им. К. Величков, ПССъч. I, 7. Преброяват ни и ни викат поименно. Л. Стоянов, Х, 12. Влезе селският раздавач и съобщи, че Асен го викат по телефона от София. Д. Кисьов, Щ, 467. Викай Димитрово,.. Искай по телефона да ни пратят маски... А. Каралийчев, СР, 113.

5. Прех. Призовавам устно, писмено или по друг начин някого да дойде, да се яви някъде за нещо; повиквам, извиквам. — Даскале, хай на конака с мене, вика те беят! Ив. Вазов, Съч. VIII, 45. Една зима той вика̀ Елка да живее в града при него. Елин Пелин, Съч. III, 20. Само със знак на ръката си той го вика при себе си, отива с него настрана и нервно и разпалено му говори нещо. Й. Йовков, Разк. I, 81. Брат ми,... вика гърците да дойдат с войска в България да му помагат. В. Друмев, И, 44. Вика вълка да му варди овцете. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 70. Викам лекар. Викат го войник. Викат някого на разпит. Викат го на бис. Викам някого на дуел. // Прех. и с друго същ. с предл. на, за или със следв. изр. със съюзите да, та да. Разг. Каня, поканвам някого за нещо или да присъства на нещо. — Няма да те викам на сватбата си, хубаво да знаеш! Й. Йовков, АМГ, 16. — Властелят и боляринът ви викат на гощавка. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Той знаеше, че нея нощ миралаят няма да бъде вкъщи, — защото го бяха викали на зиафет у някой негов приятел. Св. Миларов, СЦТ, 104. "Мамо ле, моя майчице! / Иди я викай, мамо ле, / та да ни доде на гости, / хармаган да ѝ харижа." Нар. пес., СбБрМ, 187-188. Викат ме за кум.Викаше сестра си да ѝ гостува. // Прех. Диал. Свиквам, събирам. Както вървяха, изведнъж дочуха като изпод земята песен. Да има седянка някъде, но тук наблизо нямаше момиче, което да вика седянка. Ст. Даскалов, МЧ, 57.

6. Прех. Разг. Изразявам гласно това, което мисля, което ме вълнува; казвам, приказвам. — И баща ми все тъй вика, че все ще мре, а пък ходи още и до ливадите, до нива и около къщи — все пъпли. Ц. Гинчев, ГК, 41. — И така му виках, и инак му се молих, не ще и да знае... Т. Влайков, Съч. III, 204. Ти му викаш косено, той ти казва стрижено. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 164. Докле имам две овце, всякой ми вика добър ден. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 300.

7. Прех. Разг. Произнасям дума, израз, звук и под.; казвам, изговарям. Детето вече вика "мамо". // Прех. Разг. За птица или животно — издавам характерни звуци. Гарван стоеше на клонче и все викаше: Гра! Гра! Нар. прик., Христом. ВВI, 52.

8. Прех. Разг. Само 3 л. мн. Разпространяват

слух, мълва; мълви се, говори се, приказва се. — Викат, годил се — вятър работа. Дума дадена, дума земена. Елин Пелин, Съч. III, 129.

9. Прех. Разг. На мнение съм ; мисля, смятам. — Аз викам тука да спим — отговори Иванчо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 56. — Виках да си дойде и батьо ти, та всички заедно да вечеряме... Г. Караславов, С, 6.

10. Прех. Разг. Наричам, именувам, назовавам някого или нещо някак. След десет години и ти ще си забрадиш косите с черна кърпа, ще спуснеш роклята си ниско до земята, ще скръстиш ръце, като за в черкова. Ще ти викаме "баба Хаджийка". А. Каменова, ХГ, 16-17. За пръв път викаше на Кръстевица "бабо", както беше прието да се казва на тъщата. Г. Караславов, ОХ I, 417. — Намерете една трева, която бабите викат омразно биле. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 110. ● Викат ме (те и т.н.) — наричам се, именувам се, казвам се. Как ти е името? Как те викат? — попитаха детето. — Ристо! — отговори то. Ал. Константинов, Съч. I, 282. Аз бях толкова смътен [смутен] чтото забравих да попитам как го викат. (Превод) БКн, 1859, кн. 1, 88. Отде мя знаеш, познаваш, / че ме Дамяна викаха? Нар. пес., СбНУ XLVI, 28. викам се I. Страд. от викам в 4, 5 и 6 знач. Като му разправих за работата,за която се виках, той ми каза: иди си сега, че ела подир два-три дена. П. Р. Славейков, БП I, 11. Това бяха запасни солдати от ближното село К., които се викаха на обучение. Ив. Вазов, Съч. VII, 122. II. Взаим. от викам в 4 знач. Ще ни пущат! .. Издигнаха се гласовете, подеха се глъчки, приятели се викаха през главите на другите по име. К. Величков, ПССъч. I, 146. вика се безл. във вметнати изрази: дето се вика, то се вика. При подчертаване на неоспорим факт, на общоизвестна истина. — Право е. От пияния, дето се вика, и лудият бяга. Й. Йовков, Ж 1945, 44. — То се вика, работата се свърши. Ха оставете тия дреболии, момичета. Ние ще ги изчистим. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21.

ВЍКАМ СЕ несв., непрех. Разг. Наричам се, назовавам се, именувам се, казвам се. Той я попита как се вика това чудно цвете със светлоалени листа. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 12.

ВЍКАМ СИ несв., непрех. Разг. Мисля; казвам си. — Оня ден, знаеш, си мисля за тебе и си викам: какво ли прави Божанка? Св. Минков, РТК, 132.

Викам като луд. Разг. Много силно, много високо викам. — Е, леко си се резнал с ножа. Не си се заклал! Какво викаш като луд! Не едно (на едно) куче викат Шаро (Караман). Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се обажда или мисли, че нещо се казва по негов адрес, без това да го засяга или да се отнася за него. — Пак седна на масата без да си измиеш ръцете, Мими! — Мих ги, бе мамо! — Този път е за братовчедка ти. Не на едно куче викат Шаро.

Списък на думите по буква