ВИКАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЍКАНИЦА ж. Разг. Викане, викове на много хора едновременно; глъчка, врява. Виканицата се чу в дома на поп Антония. Попадията първа отиде на помощ. Т. Харманджиев, КЕД, 150. На това хоро се бяха заловили само отпускарите .. Пристигнаха жените им, нападнаха ги с тежки думи, но те не обърнаха внимание на женските виканици и продължиха да играят. К. Петканов, МЗК, 48.