ВИКАРИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИКА̀РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Църк. 1. В православната църква — епископ, помощник или заместник на митрополит.

2. Именуване на папата в Римокатолическата църква в ролята му на заместник на Исус Христос; видим глава на църквата.

3. Папски наместник в отдалечена област. Групата [българи за уния с католическата църква], тръгнала към дома на апостолическия викарий архиепископ Павел Брунони. Т. Жечев, БВ, 127. Още на 18 декември 1860 г., когато една група български първенци начело с Д. Цанкова отидоха в дома на папския викарий монсиньор Брунони и му заявиха, че ще признаят за в бъдеще папата като глава на Христовата църква, руското правителство се стресна. С. Радев, ССБ I, 102.

4. Свещеник, помощник на пастора в протестантска църква.

— От лат. vicarius.