ВИКИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИКЍЯ ж. Диал. Чаша за ракия или за вино. Заиграло юнакоо сърце, / како вино во стребрена чаша, / как ракия во злата викия. Нар. пес., СбБрМ, 461. Потекол е силен Дунав пороит, / понесол е злата чаша викия, / полна рамна руйно вино цървено. Нар. пес., СбБрМ, 460.

— От гр. βικίον 'стомничка'.