ВИКОВЍТ

ВИКОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има силен глас и може да вика високо; гласовит. Мома била виковита, / виковита, гласовита — / вик викнала глас пуснала: / "Ура-вара, девет брате, / .. / я прип‑

кайте та фанете, / .. / лудо-младо, луд гидия!" Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.

Списък на думите по буква