ВЍКОТ

ВЍКОТ, мн. няма, м. Диал. Виканица, глъчка, врява; викотия. Размесиха се людете, зашумяха,.. общият шум се превърна в гръмка врява и викот, женските гласове остро пресичаха ръмжещото буботене на мъжете. Д. Талев, ГЧ, 192. Когато фунията изгоря до сантим, той я духна и под одобрителния викот на сватбарите почна да се кланя на всички страни. И. Петров, НЛ, 101.

Списък на думите по буква