ВИЛАЀТ

ВИЛАЀТ м. 1. В Османската империя и днешна Турция — голяма административна единица, управлявана от валия. Империята се разделяла на провинции, вилаети, с представителство на населенията. Хр. Бръзицов, НЦ, 54. За да задуши всеки опит за въстание, управителят на Дунавския вилает Мидхат паша подлага на жесток терор областите, през които минават четите. Ив. Унджиев, ВЛ, 80. В това отношение Бейтула бей далеч надминаваше пашата, защото беше прочут в целия вилает като жесток джелатин. М. Марчевски, П, 42. По новите преобразования Турция административно се дели на двайсет и една области (вилаети). Ив. Момчилов, МПЗ, 28.

2. Остар. Земя, край, място. Болецата му каза: "Аз познавам много добре баща ти, и дядо ти ми е садил лозето над Голямата чешма... Когато бяхме на вилает, той всеки петък носеше от Лясковец и ми продаваше слама за конете." Ц. Гинчев, ГК, 335. Какво съм либе залибил на този чужди вилает. Ст. Младенов, БТР I, 301.

3. Остар. Родно място, роден край. Дай ми, боже, здраве, живот, / да си пойда на вилает, / че си иде ден Великден, / ден Великден, ден Гергьовден: / сички майки в черква ходят, / в черква ходят, Бога молят; / моя майка дома седи,/ дома седи, мене жали. Т. Икономов, ЧПГ, 11.

— Тур. vilâóet. — Други (остар. и диал.) форми: виляѐт, вилея̀т, велеа̀т и велея̀т.

Списък на думите по буква