ВИЛА̀Р

ВИЛА̀Р1 -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който прави или продава вили за сено.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВИЛА̀Р

ВИЛА̀Р2, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Щърба, шута вила. Тая вила е вече вилар.Т. Панчев, РБЯд, 52.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква