ВИЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍЛИЦА ж. Прибор за ядене с три-четири зъба за набождане на храна. Тя избра най-крехкия къс месо, забучи го на вилица и го поднесе към устните на учителя. К. Петканов, ДЧ, 263. Стражарят донесе стол, на който сложи чинията, парче хляб и една вилица. Ем. Станев, ВТВ, 44. Обедът продължи до късно. Но ето че тракането на чиниите и вилиците затихна. А. Каралийчев, НЧ, 23.