ВЍЛКА

ВЍЛКА ж. 1. Техн. Устройство в телефонен апарат, обикн. с раздвоени краища, върху което се поставя телефонната слушалка и чрез което се включва и изключва линията. Генералът сложи слушалката върху телефонната вилка, после отново я вдигна и поиска .. бърз разговор с военния министър. П. Вежинов, ВП, 45. Никой не се обаждаше. Тя започна да трака тревожно по вилката на телефона. П. Стъпов, ГОВ, 161.

2. Техн. Машинен детайл с раздвоен край, който обикн. захваща друг детайл, предимно при мотовилков механизъм.

3. Остар. и диал. Вилица. Хаджи Павли .. ядеше с вилката на Михалакя Алафрангата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 50. Момчета! Донесете паници, ножове и вилки! Н. Михайловски, ПА (превод), 64.

— Рус. вилка.

Списък на думите по буква