ВИЛНЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИЛНЀЖ м. Книж. Жестоко и безогледно извършване на масови безчинства, убийства, насилия, грабежи и под.; вилнеене. — Някой тук преди време ме убеждаваше .. че размирието из земите ни не било повече от вилнеж на разбойници по пътищата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 537. Най-старите исторически спомени у нашия народ .. се отнасят към края на XIII в. и началото на XIV в. — епохата на татарските нашествия и вилнежи в България. Б. Ангелов, ЛС, 45. Селските бунтове по десетъка, потушени с кръв, вилнежът на изборните шайки, увеличаващото се данъчно бреме, безправието,.. създаваха покруса. Ив. Богданов, СП, 17.