ВИМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍМЕ, мн. -та, ср. Млечен орган у женско бозайно домашно животно (крава, овца и др.). Баба Нягулица тръгна след нея [кравата], гледаше едрото ѝ напращяло виме и се усмихваше. Ст. Марков, ДБ, 65. Тъкмо в това време откъм стаята се чу тропот и врещене и едра черна коза с хубави вити ро‑

га се появи на прага,.. Пълните ѝ вимета виснаха надолу. Ст. Загорчинов, ДП, 48. По двора ходят кокошки, десетина голи розови прасенца и майка им с провесено до земята виме с щръкнали цицки по него. Д. Талев, С, 239. Кравите на бай Матей,.., се размърдаха, някои лениво станаха,.., и синджирите им нетърпеливо подрънкваха, сякаш искаха да известят на краваря, че големите вимета пращят от мляко..., че е време да се дои. Цв. Ангелов, ЧД, 211.