ВЍМЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от виме. И ги изглеждаше [теленцето] сериозно, като че им казваше: "Чудя ви се на ума, приятели! Хич, ядвам ли аз от вашето ястие, додето си имам маминото вименце, пълно със сладко, топло млечице?" Хр. Максимов, ЗР, 41.