ВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВИНА̀ ж. 1. Постъпка, действие, което нарушава законни наредби, норми на поведение и под. и има лоши последствия; провинение, грешка. — За мюдюрина още снощи си каза думата народът: няма мюдюринът вина пред народа. Никой не се оплака от него. Д. Талев, И, 518. Коста, моят Коста, дигна ръка и ме удари! .. Да, аз разбрах, че той беше накаран от другите, но нима това смекчаваше вината му пред мене? Д. Немиров, КБМ, 1947, 42-43. — Но за Бога, каква е моята вина? — Тук вина няма — има само любов. К. Петканов, В, 71. Не съществува на света вина .., която да не е достойна за прощение. А. Гранитски, ПР (превод), 73.
2. Отговорност за извършено провинение. — Не се тревожете, работата не е толкова страшна... Аз, така да се каже, поех вината върху себе си. П. Вежинов, ВР, 249. Щом началник-влакът пише, че не е виновен, Спасов му вярва и взема всичката вина върху себе си. М. Марчевски, П, 262. В дълго писмо до "милия си другар" Климент от 17 септември 1875 г. той [Стоянов] сякаш e угадил съмненията и укорите му в приведеното по-горе писмо до Пеев и е взел върху си дял от общата вина за изоставането на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 264. — Да, виж ти, виж! И през ум не ми мина, че някой от трамвая е виновен. Но ето, вие поемате вината върху себе си. П. Стъпов, ЧТ, 14.
3. Причина с някакви последствия. — Сега вече всичко е ясно — казвах си аз, — вината не е във Владимировата новина, а в първия сняг и Новата година. Тия три мънички обстоятелства така се свързаха и преплетоха в моя еднообразен живот, че аз не мога да намеря де свършва едното и де почва другото. Г. Райчев, Избр. съч. I, 8-9. Опита се [Велика] да подкара ралото, но то се плъзна по замръзналата земя и се удари в краката на воловете. Помисли, че вината е в добитъка, върна ги и още веднъж опита. К. Петканов, МЗК, 112-113.
◊ Отекчаващи вината обстоятелства. Юрид. Обстоятелства при извършване на определено деяние, които обуславят налагане на по-тежко наказание. Смекчаващи вината обстоятелства. Юрид. Обстоятелства при извършване на определено деяние, които обуславят налагане на по-леко наказание. Никакви смекчаващи вината обстоятелства за тези опасни за обществото елементи на бунта! Т. Генов, Избр. пр, 124. — Коя вещица?.. — Оная от вашия град, дето съсякла мъжа си на стотина парчета... — Осъдиха я... При смекчаващи вината обстоятелства... Др. Асенов, СВ, 125.
> По вина на някого. Като неприятно, лошо последствие от постъпките, действията на някого. В душата ѝ се вгнезди смътно подозрение, че той умря по нейна вина. Г. Райчев, Избр. съч. II, 158. — Чакай, не кипвай... за тебе нищо не казвам. Нали сам виждаш, че това, което стана, не е по твоя вина? Ст. Чилингиров, ХНН, 190. Хвърлям / хвърля (стоварвам / стоваря) вина<та> върху някого. Несправедливо обвинявам някого в нещо. Освен това върху баща ми се хвърляше вина, че е държал оръжия в къщата си и канеха ме,.., да кажа какви са били оръжията и колко. К. Величков, ПССъч. I, 9. — Как вървят вашите работи? — О, и моите не вървят, моторът нещо се е повредил, а механикът иска върху мене да стовари вината. М. Грубешлиева, ПИУ, 86.