ВИНА̀РЧЕ

ВИНА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от винар; млад винар. Винари, лепи вардари:/ яз некюм вино, ракия,/ тук сакам бело винарче. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 302.

Списък на думите по буква