ВИНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вино, или на вино, който съдържа вино. Петър не го слушаше вече. Слушаше шуртенето на винената струя и се губеше по‑

дир радостни мисли. К. Петканов, БД, 25. Сред зашеметяващия шум, който пълнеше натежалия от пушеци и винени изпарения въздух, Станкул се навечеря. Ст. Марков, ДБ, 340. Групата има солиден винен запас, който ние сме качили на парахода в голяма, добре амбалирана каса. П. Вежинов, ДМ, 5. Кара ме да съблека ризата си, за да изпере виненото петно. След това щял да го поръси с талк. К. Калчев, ДНГ, 121. Угостиха ни с разнообразна и вкусна вечеря.., заяк с винен сос, пушен бут от сърна, печено прасе и фрукти. Ал. Константинов, Съч. I, 258. Винен оцет. Винен спирт.

2. Който по своите качества е подходящ и е предназначен за произвеждане, добиване на вино. Лозите се запазват от студовете зиме чрез загребване — покриване на главините на винените и десертни лозя с купчина рохка пръст. △ Винено грозде. Винен сорт.

3. Който е предназначен за вино или е свързан с производството и продажбата на вино. Взе винената чаша, дигна я пред очите си и се усмихна: — червеното вино е благословено. К. Петканов, ДЧ, 80. Като се загорещи,.., той се премести в една приземна стая, преддверие на дълбоки зимници и винени изби. А. Дончев, СВС, 588. Винена бъчва. Винена бутилка. Винен склад. Винена индустрия.

4. Който има цвят на червено вино; тъмночервен, виненочервен. На главата ѝ имаше килнато винено фесче с провиснал копринен пискюл до лицето. М. Грубешлиева, ПИУ, 283. Зад големия дворец са се прострели градини със сенчести дървета, отрупани с яркочервен и винен цвят, фонтани и мраморни беседки. Т. Кюранов, АП, 79. На вратата се показа Иван Сърмов. Ярка винена лента се спущаше през рамото му,.. на лентата с едри букви беше написано: ударник. М. Марчевски, П, 295.

5. Като същ. винено ср. Тъмночервен цвят; виненочервено. Носеше блуза във винено.

◊ Винена кал. Спец. Утайката, която се събира на дъното на бъчвата при съхраняването на младото вино. Винена киселина. Хим. Органическа киселина, която се намира в гроздето и оттам преминава във виното. Винен камък. Хим. Сол на винената киселина, която кристализира като отпадъци по стените на бъчвата след източване на виното. Винена лоза. Сел.-стоп. Лоза, от гроздето на която се добива вино.