ВИНЕТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНЀТКА ж. Малък орнамент за украса на отпечатана или ръкописна книга, поставян в заглавието, в началото или края на страница, или на отделни глави, първоначално във форма на лоза или лозови листа. Тя [книгата] е написана с черковнославянски букви на пергамент и е украсена с винетки и художествено нарисувани главни букви. НТМ, 1961, кн. 5, 1. В музеите на София, Ватикана, Лондон и Москва се пазят книги с образци на миниатюрни илюстрации, винетки и заглавки. Й. Радичков и др., ГСП, 132. Списанията бяха издавани сравнително луксозно ("Библиотека" излизаше в подвързани с платно книжки, "Художник" — на гланцирана хартия, с много репродукции, винетки и с разнообразен шрифт). К. Константинов, ППГ, 122.

— От фр. vignette.