ВИНОВАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Виновен. Виноват, страшно, непоносимо съм виноват, скъпи приятели, че досега не Ви се обадих! Ас. Златаров, Избр. съч. III, 401. — Господин майор, виноват! .. — Какво има? .. — Забравих да ви доложа: от трети картечен взвод са арестувани и заведени в карцера двама войника. Д. Ангелов, ЖС, 37. Но зверовете ли бяха по-добри от хората, или сами те бягаха от Обрада, той се връщаше цял-целеничък при мълчаливите и виновати погледи на селяните. Ст. Загорчинов, ДП, 74. Младен забележи удивлението ми, и вероятно го изтълкува неправилно, защото ми каза с виноват вид: — Диви сме господине, нали знаете? Ив. Вазов, Съч. XVII, 23. — Но и ти си виновата,.., защото не си ги [парите] върнала точно на уреченото време. Превод, Лил., 1884, кн. 7, 34.

— От рус. виноватый.