ВИНОВАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНОВА̀ТО нареч. Остар. Книж. Виновно. Воловарчето бързо подхвана двата

края на торбичката, обърна я с устието надолу и като я изтърси, погледна виновато Морозов и тихо произнесе: — Имах едно парченце, бате Сребрьо, но го изядох... К. Ламбрев, СП, 47. Вместо него той съгледа Василев, пристъпи нерешително и виновато към него и прочете декрета на един дъх. Кр. Велков, СБ, 136.