ВИНО̀ВЕН

ВИНО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се е провинил в нещо, който е извършил някакво престъпление. — Ти остави да я грабнат агарянците? Ти не умя да запазиш дъщеря ми?.. — Болярино, виновен съм. Ив. Вазов, Съч. XIV, 118. — Прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло.. Но съм виновна, та ме е срам. Елин Пелин, Съч. III, 140-141. В себе си Кръстьо се чувствуваше виновен, но инак и пред жена си дори не признаваше, че е сгрешил. Г. Караславов, ОХ I, 3. — Нищо чудно няма в това, че двама мъже се бият. Но те развалиха празника на всички ни и са много виновни пред нас. К. Петканов, В, 110. — Признава подсъдимия за виновен и го осъжда по силата на чл. чл... да изтърпи най-високото наказание. Б. Райнов, ДВ, 279. Мъжкото население, виновно и невинно, в синджири докарваха в Пазарджик, в Пловдив и в София. Г. Бенев, БК (превод), 57.

2. Който изразява чувство, съзнание за допусната вина, за извършено провинение — Не се сърди, побратиме, — каза той с виновна усмивка. — Сприхав съм станал. Ст. Загорчинов, ДП, 358. Марина се беше промъкнала в къщи и гледаше от прага гузно и с някакво виновно изражение. Г. Караславов, ОХ I, 203.

3. Който е причина, който предизвиква да стане нещо неприятно, лошо, неуспешно. Той нямаше намерение да се кара с тях. Какво му бяха виновни хората? И те са слуги тука за парче хляб. Ст. Даскалов, БМ, 266. Те [селските и занаятчийски маси] са мечтали за благоденствието на масите и не те са виновни, че обективните условия на дребното производство са били най-благоприятната почва за развитие на капитализма. Г. Бакалов, Избр. пр 114-115. Това, тъй казано, представлява само чорбаджиите виновни в неуспеха на нашите обществени работи. П Р. Славейков, ГУ, 64.

4. Като същ. обикн. виновният м., виновната ж., виновните мн. Виновник или виновница (в 1 знач.). Виновният показа удивителна искреност, призна кражбата. Й. Йовков, Ж 1945, 243. Погледни, моля ти се, порядъка в стаята си, тия начервени угарки, тая смет по пода... и продължавай да твърдиш, че аз съм виновната. М. Грубешлиева, ПИУ, 173. Бихме могли евентуално.. да предизвикаме безредици,.., да арестуваме виновните. В. Геновска, СГ, 26.

Виновно поведение. Юрид. Всяко действие, което умишлено или по непредпазливост е довело до престъпление.

Списък на думите по буква