ВИНОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВИНО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се е провинил в нещо, който е извършил някакво престъпление. — Ти остави да я грабнат агарянците? Ти не умя да запазиш дъщеря ми?.. — Болярино, виновен съм. Ив. Вазов, Съч. XIV, 118. — Прощавай, миличка. Аз ти направих голямо зло.. Но съм виновна, та ме е срам. Елин Пелин, Съч. III, 140-141. В себе си Кръстьо се чувствуваше виновен, но инак и пред жена си дори не признаваше, че е сгрешил. Г. Караславов, ОХ I, 3. — Нищо чудно няма в това, че двама мъже се бият. Но те развалиха празника на всички ни и са много виновни пред нас. К. Петканов, В, 110. — Признава подсъдимия за виновен и го осъжда по силата на чл. чл... да изтърпи най-високото наказание. Б. Райнов, ДВ, 279. Мъжкото население, виновно и невинно, в синджири докарваха в Пазарджик, в Пловдив и в София. Г. Бенев, БК (превод), 57.
2. Който изразява чувство, съзнание за допусната вина, за извършено провинение — Не се сърди, побратиме, — каза той с виновна усмивка. — Сприхав съм станал. Ст. Загорчинов, ДП, 358. Марина се беше промъкнала в къщи и гледаше от прага гузно и с някакво виновно изражение. Г. Караславов, ОХ I, 203.
3. Който е причина, който предизвиква да стане нещо неприятно, лошо, неуспешно. Той нямаше намерение да се кара с тях. Какво му бяха виновни хората? И те са слуги тука за парче хляб. Ст. Даскалов, БМ, 266. Те [селските и занаятчийски маси] са мечтали за благоденствието на масите и не те са виновни, че обективните условия на дребното производство са били най-благоприятната почва за развитие на капитализма. Г. Бакалов, Избр. пр 114-115. Това, тъй казано, представлява само чорбаджиите виновни в неуспеха на нашите обществени работи. П Р. Славейков, ГУ, 64.
4. Като същ. обикн. виновният м., виновната ж., виновните мн. Виновник или виновница (в 1 знач.). Виновният показа удивителна искреност, призна кражбата. Й. Йовков, Ж 1945, 243. Погледни, моля ти се, порядъка в стаята си, тия начервени угарки, тая смет по пода... и продължавай да твърдиш, че аз съм виновната. М. Грубешлиева, ПИУ, 173. Бихме могли евентуално.. да предизвикаме безредици,.., да арестуваме виновните. В. Геновска, СГ, 26.
◊ Виновно поведение. Юрид. Всяко действие, което умишлено или по непредпазливост е довело до престъпление.