ВИНОВНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНО̀ВНИЦА ж. 1. Жена, която има вина за нещо, която се е провинила в нещо или е извършила някакво престъпление. Долавях какво говорят само от време на време,.., но разбрах, че татко смята мама виновница за случилото се. Ст. Христозова, ДТСВ, 33. Започнаха да се чуват клетви,.., докато всичко се превърна в един ужасен вой за отмъщение на блудницата — виновница за страшната участ, която ги бе сполетяла. П. Константинов, ПИГ, 70. Тя беше виновница за всичките му беди. Зарад нея напусна бащината си къща. А. Гуляшки, МТС, 190-191.

2. Разг. Жена, която е причина за нещо (случка, събитие и под.). "Виновницата на тържеството" също танцуваше с млад кавалер. Г. Караславов, Т, 30. ● Някои си маджарски вестници говорят, че Сърбия е най-главната виновница във восточните волнения. С, 1872, бр. 46, 364.