ВИНОВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИНО̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Наличие на нечия вина, на извършено прови‑

нение от някого. Бяха изловили много души по това убийство, между уловените беше и братът на другаря ми .., но, и след едногодишни изследвания, виновността му не беше се доказала. К. Величков, ПССъч. I, 47. Зафана се съдебното дирене. В него се установи по неоспорим начин виновността на обвиняемата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 22. Когато ние молим патриарха да опрости владиците ни, то припознаваме и тяхната виновност, и патриаршеската власт. С, 1872, бр. 46, 368.

2. Чувство, съзнание за вина, за извършено провинение. — Ами ти не хапна нищичко, бре Динчо? — изуми се старицата и в погледа ѝ блесна виновност за това, че в такъв важен момент бе забравила да нахрани чедото си. Г. Караславов,ОХ IV, 298. Какво да ти кажем — вдигна рамене клисарят и кротко, с някаква виновност в очите погледна Робева. Д. Спространов, ОП, 103. Тя му се усмихваше и нейната усмивка изразяваше примерно очакване и виновност, които го смутиха още повече. Ем. Станев, ИК III, 167.