ВИНОГРА̀Д

ВИНОГРА̀Д м. Остар. Книж. 1. Лозе. Библията приказва за Ноя, че като излезнал из ковчега .. садил виноград, и начнал да прави вино. Г. Йошев (превод), 1861, 8. Родосто или Текфур-даг .. обиколен с хубави градини и винограде. Този град биде превзет от русите на 1829. С. Бобчев, ПОС (превод), 65.

2. Индив. Постройка, къща в лозе, в която се държат съдове и други необходими потреби за лозарство. А по някои си градища имат по лозия си увеселителни домове и виногради... Виноград ся зове собствено оная къща, коя е в лозе съзидана и в коя си имат сички съсъди и потребни оръдия за виноделие. Г. С. Раковски, П I, 74.

Списък на думите по буква