ВИНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍНТ, вѝнтът, вѝнта, мн. вѝнтове, след числ. вѝнта, м. 1. Цилиндричен или конусен машинен елемент с резба по повърхността, който служи за подвижно или неподвижно разглобяемо съединяване на части или за предаване на движение и сила, преобразувайки въртеливото движение в праволинейно. Гроздан преглеждаше колата, намазваше засъхналите оси, пристягаше винтовете. Й. Йовков, Ж 1945, 41. Дълго време Камен затягаше винтовете на апарата. К. Ламбрев, СП, 201. Няколко купчинки с непотребни винтове, гайки и най-различни други части заемаха централната част на масата. П. Проданов, с, 6.

2. Техн. Част от двигателен механизъм на кораб, която се състои от лопатки, разположени по винтова линия и закрепени върху повърхнината на цилиндричен вал; витло. Най-задната част на кораба не е опашка, а кърма. И под нея се върти не перка, а винт. Б. Трайков, ВО, 10. Петоперчестият винт [на кораба] от жълт месинг блестеше като гигантски накит под заоблената кърма. Н. Антонов, ВОМ, 143.

◊ Безконечен винт. Техн. Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене.

— От нем. Gewinde 'нещо навито' през рус. винт.