ВИНТОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍНТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от винт. Винтовите съединения се монтират лесно и затова са удобна свръзка за взаимно неподвижни части. НТМ, 1961, кн. 4, 14. Мутин отново взе винтовия ключ. Ст. Марков, ДБ, 204. Винтов нарез. Винтова резба. Винтов механизъм. Винтови машини. Винтова преса. Винтова пружина.

◊ Винтова линия. Техн. Права линия, която е разположена около цилиндър или конус и е наклонена спрямо основата му.