ВИНТЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЍНТЧЕ мн. -та, ср. Умал. от винт. Старицата гледа яките му ръце, които уверено опипват ту френския ключ, ту разхвърлените бурмички и винтчета пред него. Й. Стоянов, ПД, 95-96. Николай бързо се изкачи в таванската стаичка и се зае да довършва парната машина. Отново я заоглежда, заопипва. Проверяваше всяка част, всяко винтче. П. Проданов, С, 81.