ВЍНЦЀ

ВЍНЦЀ мн. няма, ср. Умал. от вино. — Сложих им вечеря: имахме пиленце и яйца и много добро винце. Ив. Вазов, Съч. XII, 15. — Дойчине, това одринско винце било много пивко — само се разлива в гърлото! К. Петканов, ЗлЗ, 175. — Не съм гладен, ама ако почерпите, пийвам едно винце. Й. Йовков, ВАХ, 73. Хаджи Генчо опече на жаравата едно парченце месо, налее си малко червено винце. Л. Каравелов, Съч. II, 5. Кой винце си попива, на леда си поспива. Погов. Ст. Младенов, БТР I, 300.

Списък на думите по буква