ВИОЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИО̀ЛА ж. 1. Четириструнен музикален инструмент, по-голям от цигулка, с по-нисък регистър и по-мек, глух тембър от нея; алтова цигулка. В школата се изучават цигулка,.., виола и контрабас. ВН, 1961, бр. 3048, 2. На малък подиум в дъното .. стоеше оркестърът: .. флейтист, виола, роял. Д. Добревски, БКН, 161.

2. Старинен струнен лъков музикален инструмент с 5-7 струни и с корпус, подобен по форма на днешната цигулка, разпространен през 15-17 в.

— Ит. viola.