ВИОЛОНЧЕЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВИОЛОНЧЀЛО, мн. -а, ср. Четириструнен лъков музикален инструмент, среден по размери между цигулка и контрабас, с тембър по-нисък от този на виолата и по-висок от този на контрабаса; чѐло. Той погледна опряното в ъгъла виолончело. Не беше свирил отдавна. Ем. Станев, ИК III и IV, 357.

— Ит. violoncello.